Митовете за Научната фантастика

Научната фантстика е жанра на нашето време и това няма спор. След като и авторитетите от io9 писаха това вече спор няма. Около нея обаче има доста митове, които не са истина. Трябва да приемем че тя е част от нашия свят, нашето настояще и бъдеще. Научната фантастика най добре обяснява нашето побъркано по джаджите, преситено от социални медии, мета-фикционално общество. Ето и някои от най-разпространените погрешни схващания за жанра:

1. Най-добрата фантастика се пише от хора с научни дипломи
Да, голяма част от най-добрите автори на научна фантастика имат научни дипломи – може да срещнете много хора, които твъдят, че това е условието дабъдешвелик. Ноот друга страна има хора като Филип Дик, който някога каза: „Авторите на научна фантастика, съжалявам, че го казвам, всъщност не знаят нищо. Ние не можем да говорим за наука, защото познанията ни за нея са ограничени и неофициални.”
Защо има значение: Има причина тези произведения, в частност на Дик, даиматкакводакажат на хората, които се чувстват обградени от фалшиви реалности и заробващи технологии - и те нямат почти нищо общо с научната достоверност. За научната фантастика е важно да говори за действителността, с всички възможни средства.
2. Научната фантастика трябва да предвижда бъдещето Непрекъснато попадаме на статии, които сезанимаватс това „какво предсказа фантастиката за 2012 и 2013 г.” - и много от тях хвалят фантастиката от 50-те и 60-те за това колко точно е предвидила настоящето. Но това е като да оценяваш барабанист за това колко добре подрежда цветя. Научната фантастика не се стреми да предвижда бъдещето. Редица автори - от Кори ДоктороудоУилям Гибсън и Ким Стенли Робинсън, са разбили този мит.
Защо има значение: По думите на Доктороу, това позволява на хората дакажат „научната фантастика е мъртва, защото бъдещетовече е тук”. Или да посочват неточните предвиждания като начин да омаловажат ползата от жанра – когато всъщност научната фантастика винаги говори за настоящето, и в тази си способност е по-силен инструмент от всякога за разбирането на абсолютно откачения свят, в който живеем.
3. Ако наистина е добро, не е научна фантастика Все още откриваме това схващане в много рецензии на книги и филми. Не е само въпрос на жанрова снобария, но и на вкопчване в идеята, че научната фантастика предполага определен тип наратив с едноизмерни характери и лукасовски диалози. Това отношение е събрано в един подходящ стих на Кингси Адамс: "SF's no good! They bellow 'til we're deaf. But this is good. Well, then, it's not SF!" ("Фантастиката не става, викат те до оглушаване. Това обаче е добро – тогава то не е фантастика!")
Защо има значение: Не толкова защотоопределени изключителни творби не сакласифицирани като научна фантастика - това е дребна грижа – но най-вече, защото подобно отношение кара много хора да създават наистина ужасна научна фантастика, с идеята, че не очакваме - или не заслужаваме -нищо по-добро.
4. Научната фантастика – това са неща, коитоникоганеможедасе случат Има близък аргумент до това, че „научната фантастика не е добра литература”. Например,когато Маргарет Атууд се опитва да твърди, че никога не е писала научна фантастика, тя често го използва. Но можете са видите същия аргумент и в политическата реч - например ако търсите резултати от последните часове с фразата „научна фантастика”, ще видите поредица от заглавия като „Икономическият план на правителството е научна фантастика”,„новият план за заетостта е научна фантастика” и т.н., което трябва да значи че някой политик е казал нещо напълно нереалистично.
Защо има значение: То дискретно окуражава хората дане разсъждават смело, защотоима нещо, наречено „научна фантастика”, където категоризираме нещата, които просто санеприемливи. И също така разпространява идеята, че научната фантастика не може да говори реалистично за настоящето - лишавайки ни от важен инструмент.
5. Ако е реалистично и е в близкото бъдеще, не е научна фантастика Много хора твърдят, че „Гравитация” не е научна фантастика. Не защото не е добър или защото в него няма наука, а защото е прекалено реалистичен. Ето въпросите, които можем да си зададем за този филм:
1) Фикция ли е?
2) Става ли дума за наука в него?
3) Науката заема ли важно място в историята?
Отговорът и на трите въпроса е положителен. Да твърдите, че "Гравитация не е научна фантастика", значи да кажете, че Джордж Клуни е астронавт в реалния живот. Същото може да се каже и за т. нар. "лаб лит" и други истории, които са по-билзо до реалността.

Защо има значение:
Въпреки казаното по-горе за това,че авторите на научна фантастика нямат нужда от научни дипломи, реализмът в научната фантастика трябва да бъде окуражаван, а не да се обявява една степен на „реалност”, коятонаучната фантастика може само да доближава,но не е позволено да достига.

Източник: сп. Обекти