От пеперуда в гъсеница. Разказ за обратната мeтаморфоза на българското Черноморие

Из дневника на един пътешественик във времето:

Здравейте от България! Годината е 2014 а мястото е някъде край морето, "залесено" плътно с "гора" от бетон и много интересна флора и фауна. Нека обаче преди това ви разкажа, какво видях на същото това място в периода на 20-те години до края на ХХ век, когато пътувах назад във времето.

Созопол 1915

Сега сме юли 1915. Тъкмо е започнала Първата световна война а само след месец България ще влезе активно в нея. Плажа на мястото на което се намирам е пуст и не се виждат никакви хора да събират тен, да пият менти с мляко .. ама не съм го и очаквал. Виждам само няколко военни да се разхождат по обраслия с бурени пясък на плажната ивица а също и две рибарски лодки разпъват мрежи в морето. Няма следи от постройки тип хотели а и от каквито и да било бетонови конструкции по плажа или в близост, освен няколкото бункера. Сега напускам тази година и този плаж. изглеждаше странно, но ми хареса. Имаше много растителност, чуваха се птици и даже видях делфини близо до брега.

Несебър 1923

Здравейте! Сега се намираме в 1923 година отново на същото място. Тук цари същата тишина както и през 1915. Много растителност, малко повече бункери и отбранителни прегради по плажа. Има хора които се разхождат а срещам и група военни, отново. Природата е повече от бетона и никъде няма следи от хотели и заведения. Изглежда някак красиво, тихо и спокойно. истинска почивка. бих дошъл тук на плаж ...

Рибарски лодки пред Филипакиевата къща, в далечината. Сега там се намира хотел "Олимп" - 1938 

1938 година мястото пак същото. Виждам много рибари, хора разхождащи се по плажа и отново ни следа от хотели. Има и препичащи се на слънцето хора но малко. Виждам две заведения .. гостилници или нещо такова. Мисля да похапна рибена чорба в някое от тях. Плажа е все така пълен с бурени но не е мръсен. Има много рибари вадещи пълни мрежи с богат улов. Въздуха е чист и сякаш е от друг свят. В близост рибари извадиха огромна риба. Казват че тежи над 200кг .. 

Рибари с уловена 210 кг риба край Несебър 1936

Семейство на плажа във Варна

1949 година сме. Тук морето и плажната ивица са малко по различни от това което виждах до сега. Има много плажуващи хора. Има отворени малко заведения предлагащи риба, скара и пиво. Всички се забавляват. Въздуха отново е чист и се усеща аромат на море. Нещо което съвременния ходещ на плаж човек не е усещал. 

Сега се намирам в 1958 година. Мястото е същото както до сега. Плажа не се е променил много от това което беше преди 9 години. Много повече хора има а и са се появили нови малки хотели. Има атракциони по плажа.

Каваците 1959

1970 година. Доближавайки се до наши дни плажа става все по преселен и има все повече постройки, но са малки и на определени места. Красиво е не е бетонна джунгла. Виждаме повече хора а и има доста чужденци. заговориха ме едни Поляци търсеха някакъв хотел

Централен плаж Варна 1971

80-те години. Вече има хотели и прилича на съвременния плаж, но е по красиво и същевременно по грозно от преди 40 години. Не виждам делфини до брега а за птича песен и спокойствие не става дума. Вечерта е различно. Тогава сякаш се връщам назад. става тихо и се чува музика, слаба, от крайбрежните кръчми и заведения а след 00:00 става тихо и спокойно. няма налягали в делириум по плажа хора и не виждам неонови светлини. Не чувам чалга, черно или хаус ...

Златни пясъци 1984

И сега здравейте от бетонния град през 2014. Тук сякаш не съм на същия онзи плаж с военните или с рибарите. От рибари няма и следа а единствените лодки са тези на някой атракцион. Има много хора но българската реч е малко. Ухае на всичко друго но не и на море. Плажа е чист макар и да се срещат тук таме разхвърлени боклуци. падне ли нощ няма тишина също. Започва да се чува от всеки клуб музика, ако въобще може да се нарече музика това, и се виждат едни индивиди ходещи трудно, залитащи и падащи по земята. Има налягали по плажа.

В много от тези клубове, заменили гостилниците в които ядох прекрасна рибена чорба, се предлага дрога и евтин алкохол а след комбинацията се будиш сутринта в безпаметно състояние в някоя клиника, изтрезвителя или най-често на плажа зарит в пясък и без портфейл.

Как така в природата метаморфозата е от гъсеница в красива пеперуда а в нашата мила родина превръщаме всяка пеперуда в огромна, тлъста лепкава гъсеница, ненаситна, лапаща всичко ... от спомените до финансите на дошлите да я видят. 

И за финал ще кажа само "Ой ти Черно море, защо тъй ревеш?" ... а отговора вие дайте!