Търновец е бащата на лимонадата

Ако беше роден в САЩ, той сигурно би поставил началото на концерна "Кока-Кола", ако пък във вените му течеше немска кръв, днес може би щяхме да имаме български конкурент на BASF. Ако ли пък съдбата му бе отредила да се роди изтънчен французин, сигурно щеше и до днес да е прочут с производството на отлежали вина, а ако бе проплакал на Острова, основаният от него колоездачен клуб щеше да печели и сега обиколките на Франция, Италия и Испания.

Защото това, което прави търновецът Методи Хаджипетков, роден през 1861 г., е предвестник на всичко изброено. И макар в много неща да е първи, днес името и делата му са напълно забравени.

А историята започва доста прозаично

и се върти около пари, а не около изобретения и новости, защото всички предходници на Методи Хаджипетков са търговци. Баща му Никола Хаджипетков имал магазин на известния търновски площад "Баждарлък" и продавал описваните в по-стари времена като галантерийни стоки, което обобщено значи - всичко. Продавал църковни книги и кандила, мас и олио, хинин, билки и лековити треви, че дори гвоздеи, живак и съвсем по английски - английска сол, арсеник и стари дантели.

Бащата не оставил кой знае какъв избор на сина си и вместо да се мота в магазина, го пратил в класното училище в Търново да учи сметките. Чак след това го взел за съдружник и освен в магазина тръгнали и по пазарите в Търговище, Русе и Шумен.

Скоро обаче и тази дреха се видяла тясна на Методи и той поел самостоятелно да купува стоки от Цариград.

Тогава разбрал, че още малко трябва да поучи,

вече не сметки, а икономика, и заминал за Одеса. За това пътуване му е издаден първият български задграничен паспорт. Състоятелният му баща не го пратил в училище, а му наел частен учител. Какво му е преподавал той, историята мълчи, но икономическите науки в руския град не увлекли особено Методи и след като научил - по собствената му преценка - каквото му трябва, освободил учителя, събрал си куфарчето, върнал се в родния град и продължил да се занимава с търговия.

На следващата година, вече 17-годишен, пак отишъл в Цариград, а там австрийски, немски и английски кантори го снабдили с препоръчителни писма и юношата станал официален представител на европейски фирми. Тази му дейност се развила и по-късно тръгнал по търговски дела из Германия. Бизнесът му бил съсредоточен в Берлин, Хамбург и Нюрнберг. Там обаче тъкмо навлизало мастилото, а не разни багрила, служещи за писане. Методи Хаджипетков разпитал кое-що и как се прави, върнал се в Търново и решил да отвори

фабрика за мастила.

През 1886 г. на българския пазар най-напред в Търново, а после и в другите големи градове се появили първите мастила. Наред със синьото в шишенцата му имало и червено, и зелено. Тъй мастилото навлязло масово у нас, дори и в училище. Само че това не стигнало на предприемчивия българин, ами с него започнал да прави и индига, които веднага се наложили на пазара.