Американецът който опита да отвори очите на света

В тази статия няма да нападаме САЩ, Русия, Европа или който и да било. Не че сме нападали до сега, но сме изказвали възмущение от факти и случки по света и у нас. Та в тази статия ще опишем историята на един човек, от Америка, описал един период от историята на една държава в която днес, този същия период се изопачава така че да е удобен.

Да става дума за Османското робство в България а човекът е Джанюариъс Макгахън, журналист и хроникьор от Америка описал за какво става дума всъщност в България по онова време когато държавата България е била част от Османската империя.

Кой е той обаче? Веднага щом напишете името му в Google ще излезе статията в Уикипедия в която добре е описана биографията му с която няма да ви занимаваме тук, не че не е интересна но не това е целта на статията. Идеята е да видим как преди близо два века един гражданин на Америка, държава днес не познаваща света по далеч от своите територии, описва ситуацията в една територия на света по начин по който не го е правил никой. Ето какво пише той, когато посещава Батак и вижда следите оставени от зверското клане през май 1876:

„Това беше ужасяващо зрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващата се маса, смазани под тежки камъни; малко краче, дълго колкото пръст, на което месото, преди да има време да се разложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали; деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост; майки, умрели в усилие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица...Всички те лежат тук заедно, разпадащи се в една ужасна маса. Сега те са замлъкнали завинаги”.

Пишейки това то става най-четената статия в за времето си а "Дейли Нюз" и руския "Голос" най-скандалните вестници, понеже публикуват нещо за което света не знае и е нямало да узнае много дълго време.

Баташкото клане - художник Антони Пьотровски

В своя доклад той пише още:

„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили - изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас след ужас...“

Това след няколко дни прочетено от хиляди хора събужда вълна от негодувание спрямо политиката на Османската империя срещу подчинените си. Във Великобритания и някои градове на САЩ хората масово се обявяват против това техните държави да поддържат отношения с този, цитираме, "..Тиранин.."

Този човек е пример за това какъв трябва да е журналиста. В днешно време биха написали за нещо подобно само "Кърваво потушаване на протест в (някоя си държава)" и толкова. Но не и Макфахън, той описва подробно случилото се и излага фактите такива каквито са и ситуацията такава каквато я е видял.

Умира през 1878 от тиф в Цариград и е погребан в гръцкото гробище. Днес много от нас не знаят за този човек и са забравили името му, но благодарение на него малко или много, България се освобождава от робството. Неговите статии показват на Света какво се случва всъщност в България.

---