Apple, но не съвсем . . . Apple!
От доста време насам Apple разчитат на опции, като по-големи екрани, лицево разпознаване и лъскав дизайн, за да убедят милионите си потребители, че си струва да инвестират все по-сериозни суми в поредния iPhone.
И до момента тази стратегия доста добре работеше. Анонсът на новия iPhone 11 обаче беше помрачен от неприятни за компанията новини. Малко преди Тим Кук да излезе на сцената и да покаже поредната генерация Apple продукти, маркетинговите анализатори от Canalys излязоха с тревожен доклад.
Според него продажбите на Apple се свиват за трета поредна четвърт и са с около 13 процента по-ниски, отколкото през същия период през миналата година.
Още по-интересен е фактът, че според същия доклад „бюджетният“ iPhone XR се е продавал почти два пъти по-добре от флагманите на Apple – ХS и XS Max.
За обективния външен наблюдател, следящ развитието (или по-скоро креативната стагнация) на компанията през последните няколко години, тези цифри едва ли са изненада. Всъщност те са логично следствие от посоката, в която Apple поеха след смъртта на основателя си, и прехода от острие на технологичните иновации в просто поредната корпорация, фокусирана основно върху печалбите си и в много по-малка степен върху стремежа да бъдат креативен лидер.
По-добре прорез, отколкото нищо
Последната действително смела, макар предизвикваща и до днес буря от противоречия иновация по темата iPhone, безспорно беше прословутият notch (прорез) – Apple решението на проблема bezelless display („екран без рамка“).
През 2017 компанията най-после излезе от дизайнерската рамка на най-емблематичния си продукт – такава, каквато ѝ беше завещана от Джобс и направи стъпка в принципно нова, различна посока.
И понеже Apple са Apple, добро или лошо, решението им беше възприето от практически всички конкуренти – от агресивните млади китайски телекоми, до утвърдени имена като Samsung, LG и Nokia.
Както винаги досега, годината на анонса на iPhone X беше закономерният Tick във възприетия от компанията Tick-tock модел на обновяване – сериозна крачка напред, последвана от по-скромни, инкрементни ъпдейти.
Затова, когато през следващата година получихме очакваните S освежени версии на X дизайна, изненадани нямаше. Нямаше и много разочаровани обаче – в крайна сметка всеки знае, че така вървят нещата при Apple – особено напоследък.
Последвалата 2018 и началото на 2019 година обаче бяха белязани от редица сериозни скокове напред в смартфон сегмента. Видяхме не само доста по-сполучливи (или поне по-естетически и функционално издържани) алтернативи на прословутата „обрезка“, но и дебюта на много други, далеч по-важни, дори революционни нови технологии. Samsung и Huawei демонстрираха работещи прототипи на първите по рода си сгъваеми телефони – Galaxy Fold и Mate X. Една световно неизвестна китайска компания на име Royole дори пусна комерсиална версия на подобно устройство, което, като изключим факта, че беше първото, което действително можеше да се купи на пазара, не блестеше с кажи-речи нищо друго.
OLED дисплеите не просто се превърнаха в норма, що се отнася до флагманския смартфон сегмент, а започнаха все по-масово да предлагат уникални функционални характеристики като например супер висока честота на опресняване от ранга на 90 или дори 120 херца и 4К резолюция.
Някой от водещите компании на пазара (Samsung, Huawei и др.) предложиха дори първите си модели с поддръжка на по идея революционния нов 5G стандарт за комуникация. Флагманите им от последно поколение включват също така и поддръжка на обратно безжично зареждане (Huawei Mate 20 Pro, P30 Pro, Samsung Galaxy 10/Note), както и fast charging технологии с капацитет до 45 W.
На всичко това Apple отговориха с... iPhone 11 Pro – телефон, който, обективно погледнато, е по-скоро поредният S инкрементен ъпдейт на миналогодишните XS и XS Max флагмани.
Странният случай със смартфон фотографията и iPhone
Камерите. Безспорно това беше основният фокус на презентацията не само на „бюджетния“ iPhone 11, но и на доста по-скъпите Pro версии. Добавянето на ултра широкоъгълна камера безспорно е повече от добра новина за всички фенове на бранда, но просто няма как да избегнем немаловажния факт, че повечето ключови конкуренти на компанията предлагат подобни екстри, при това вече от две последователни поколения.
Далеч по-големият проблем на бъдещите iPhone 11 потребители обаче вероятно няма да е фактът, че Apple се оказват в догонваща позиция по отношение на смартфон фотографията. Твърде е възможно най-тежкото им разочарование да дойде от гръмкото Pro в наименованието на доста скъпите флагмански модели от новата 11-а генерация.
Напоследък Apple стават все по-често жертва на собствения си бомбастичен маркетинг. Стремежът към абсолютен перфекционизъм е нещо похвално, особено когато идва от бранд с подобна репутация. Когато поставиш летвата толкова високо обаче, става доста трудно обикновеният потребител да я прескочи.
Да обърнем внимание на един важен елемент от презентацията на двата Pro модела. Apple неколкократно подчертаха, че показаните кадри, заснети с новите iPhone-и, са дело на професионалисти. И естествено снимките изглеждаха зашеметяващо – както всяко друго нещо, което сме виждали по време на официалните събития на Apple досега.
Колко от евентуалните бъдещи iPhone 11 Pro потребители ще са наистина Pro обаче? Вероятно твърде малко.
Съдейки по характеристиките на трите камери на новите модели, основното, което те ще предлагат „в повече“ на потребителите си (поне спрямо iPhone X и XS) ще са по-големите креативни възможности. За да се възползвате максимално от тях обаче ще са ви необходими поне базови фотографски познания – най-малкото яснота по отношение на концептуални понятия като разлика в перспективата, която предлагат трите камери и как това се отразява върху композицията на кадъра.
Иначе казано, за да правите наистина впечатляващи, въздействащи снимки с новите Pro iPhone-и, действително ще трябва да сте повече или по-малко „про“. В противен случай ви чака известна доза разочарование, когато се окаже, че сте се разделили с немалка сума пари, за да имате „про“ ниво на iPhone фотография, но снимките ви по нищо не се доближават до ефекта и въздействието на кадрите, демонстрирани от Apple.
Защо е по-опасно да следваш, отколкото да водиш?
Потенциалният проблем с акцента върху камерите на новите iPhone-и е симптом на проблем, от който Apple страдат от известно време. По-конкретно от 2011 година насам, когато компанията изгуби основния си креативен двигател в лицето на непрежалимия Стив Джобс, а с него явно и усета си за посока и желанието си за иновации.
Имплементирането на три камери в новия iPhone 11 Pro всъщност е реакционна стъпка от страна на Apple.
Компанията просто нямаше избор в това отношение – не и когато масово дори бюджетните модели на конкуренцията вече предлагат подобна екстра. По същия начин стоят нещата и с прословутия „нощен режим“ – особено след като Google използваха именно снимка от iPhone XS Max като демонстрация на това, колко по-добре снима техният Pixel в условия с ниска осветеност.
Лошото е, че добавянето на подобна функционалност в iPhone е поредното рязко противоречие с един от фундаментите в Apple философията – поне във вида ѝ, в който тя беше формулирана от Стив Джобс в годините, в които той се завърна на кормилото на компанията, за да я спаси и насочи по пътя, превърнал я в най-печелившия, успешен и популярен бранд в света.
Джобс проповядваше минимализъм – днес дори най-големите му критици не оспорват това. В основата си концепцията на оригиналния iPhone е апотеоз именно на идеята за достъпност и простота на използване.
Джобс нееднократно е изтъквал факта, че е важно всеки човек да може да борави без усилия с Apple устройствата, и то без да притежава някакви специални познания и умения.
Цялата философия на базирания на докосване интерфейс почива именно на лекота на използване, принцип на управление, ясен и разбираем дори за невръстно дете.
В тотален разрез с всичко това днес Apple очакват от потребителите си да заплатят изключително висока цена – една от най-високите в смартфон сегмента, за продукт с Pro в наименованието си. Точно обратното на това, което Джобс целеше с оригиналния iPhone – първия смартфон за „непрофесионалисти“.
Разбира се, само бъдещето ще покаже коя от двете философии ще се окаже по-успешна – тази на бащата основател или на корпоративните му наследници.
Но ако съдим по хардуерните цифри, които компанията огласява в последно време, отговорът на този въпрос изглежда на практика предизвестен.
Коментари
Публикуване на коментар