Куберова България и ролята и в историята на Балканите.

След смъртта на Александър III великата Македонска империя се разпада на по малки части и постепенно започва да запада. Последният македонски цар Персей е победен бързо от нахлуващите римски войски през 171-168 г. пр. Хр. Векове след това Македония вече не е велика държава а е римска провинция, а през 395 г. става част от Византия. После на мястото на македонците се заселват славянски племена. А по-късно на Балканите идват и българите. След като Аспарух обявява своята държава на юг от Дунав, на мястото на днешна Македония е създадена Куберовата България. Първите набези на славяните в Македония са в средата на VI век. Византийците удържат Константинопол и Солун, но не устояват на заселването на северните племена в Мизия, Тракия и Македония. Земите от Белград през Косово и днешна Албания до Адриатика и на изток до Черно море са напълно превзети от миграцията. В Македония се установяват
славяни от т.нар. дакийска (българска)етноезикова група. Придвижването им е от северозапад на юг-югоизток, а отделна група “македонски славяни”, както твърдят някои историци, не съществува.
Славянските общности са: стримонци край р. Струма, берзити край Охридското езеро, драговити и ринхини в Солунското поле, велегезити и ваюнити в Тесалия и др. Археологическите проучвания показват, че славянската колонизация през VII век е по-масова в Южна Македония и Тесалия, а земите по Вардар са слабо населени.
Първите заселвания на българите на Балканите е около Охрид. В “Манасиевата хроника” (1345 г.) се казва: “При цар Анастасий (491-518 г.) наченаха българите да завземат тази земя, като преминаха от Бдин (Видин) и първом почнаха да завземат Долната земя Охридска, а след това цялата тази земя. От преселението на българите досега има 870 години...” След падането на Кубратовата Велика България под хазарска власт няколко потока българи начело със синовете на кана тръгват в различни посоки: хората на Котраг се преселват към средното течение на Волга, групата на Алцек - в Италия, единствено поданиците на Батбаян остават в старата родина. Кубер търси убежище в Аварския каганат и се заселва заедно с хората си в района на днешна Сремска Митровица. Кан Аспарух пък тръгва към делтата на Дунав и водейки сражения с византийците през 680-681 г., успява да отвоюва за хората си земите между Дунав и Стара планина. Така той създава Първото българско царство. Вероятно подтикнат от тези събития, през 680 г. Кубер се вдига на бунт срещу аварите. Със своя наречен от хроникьорите “безчислен народ” от българи и “сермисиани” канът се заселва в Керамийското поле - триделната равнина на Прилеп, Битоля и Лерин. Византийците приемат новите заселници, тъй като имат нужда от щит срещу аварските нашествия. Куберовите българи построяват укрепени аули край Прилеп, Девол (Албания) и много други места. Археологически находки, вкл. съкровищата от Врап и Ерсеке, показват, че заетата територия е обширна.
Двете Българии - Куберовата и Аспаруховата, си помагат. Юстиниан II напада населението в Македония, но на връщане е победен от обединените сили на българите от двете територии. Но пък чичовците на Аспаруховия син Тервел (от Куберова България) не го подкрепят, когато той се намесва във вътрешната политика на Византия и възстановява на императорския престол сваления Юстиниан II. Според най-стария надпис при Мадарския конник Куберовите българи не искали да подкрепят император. Затова пък през 717-718 г. и двете Българии подкрепят сваления император Анастасий II.
Обединението на “Горната” Аспарухова и “Долната” Куберова земя се осъществява през IХ век. Тогава византийският император Константин V Копроним започва масирана офанзива срещу България. Той нанася удари едновременно по Мизия и Македония. Военните действия почти успяват да разединят предците ни. Но Кардам разбива част от византийските войски през 789 г., а през 809 г. кан Крум превзема Сердика (днешна София). Така се открива пътят към “Долната земя”. След като византийско-българската граница се премества на юг и югозапад, при Омуртаг между двете държави цари дълъг мир. Затова пък българите се разширяват на северозапад, а при Маламир (831-836 г.) са присъединени Тракия и Родопите. Истинското обединение на двете Българии става при кан Пресиан I (836-852 г.). Около 840 г. българският владетел води тригодишна война срещу сърбите. През 850 г. в пределите на България влизат днешна Македония, Косово, части от Албания и Рас (Сърбия).