Юг дьо Пайен - бащата на тамплиерите
След като ви представихме историята, макар и доста накратко, на Джеймс Скот, хоспиталиер от Плимут днес ще отидем още назад във времето. Ще ви запознаем с Юг дьо Пайен.
Рицар от Шампан, основател е на ордена на тамплиерите и първи Велик Магистър (1118-1136 г.). Той е син на Монтини-Лагесо, граф и владетел на замъка Пайен в Шампан. Замакът бил разположен между Мери-сюр-Сен и град Троа.
Юг е посветен в рицарство някъде около 1084 - 1085 г. През 1104 г. придружава графа на Шампан и негов съименник, Юг дьо Шампан, в поклонничеството му до Йерусалим. Година по късно той се завръща във Франция и няколко години по-късно, благодарение на подкрепата от своя влиятелен приятел, Юг дьо Шампан, заедно с други осем рицари заминава за Светите земи. Юг дьо Пайен и неговите съратници се представят на крал Бодуен II, който току-що е коронясан за крал на Йерусалим, и изразяват желанието си да обезпечават сигурността на поклонниците по пътя им към Светите земи. За тази цел най-напред те издигат една огромна кула, кулата Дестроа, на пътя от Цезария към Яфа. През 1118 г. деветимата рицари основават Ордена на бедните рицари на Иисус, а през 1119 г., след като дават обет за бедност, непорочност и подчинение пред патриарха на Йерусалим, Гормон дьо Пикини, приемат името на рицари на Храма на Йерусалим или Тамплиери. До 1127 г. Юг дьо Пайен и неговите братя рицари осигуряват защитата на поклонниците по пътя им до Иерусалим. През есента на същата година, краля на Йерусалим Бодуен II и Гормон дьо Пикини решават да изпратят Юг дьо Пайен, придружен от петима други Рицари Тамплиери, при папа Хонорий II със задачата да убеди светия отец за организирането на нов кръстоносен поход или да събере колкото се може повече християнски войни за защита на Светите земи. Папа Хонорий II свиква църковен събор в град Троа, където на 14 януари 1128 г. Орденът на Тамплиерите получава своя Устав. През следващите почти две години Юг дьо Пайен посещава множество от дворовете на европейските владетели, за да осигури ново попълнение и необходимите средства за функционирането на Ордена на Храма в Светите земи. През пролетта на 1129 г. се завръща в Йерусалим, съпровождан от не безизвестния Фулк д`Анжу и своя син Тибо, който през 1136 г. Същият Тиби, който ще стане абат на цистерианския манастир Сен-Коломб дьо Санс и загива във Втория кръстоносен поход.
Под ръководството на Юг дьо Пайен рицарите постигат първите си победи в битките по границите на Йерусалимското кралство. Едновременно с това той подтиква крал Бодуен II да сключи споразумение с исмаилитския предводител Абдул Фева, като размени Тир с Дамаск. Благодарение на дискретните му преговори, са изградени т.нар. „двадесет и четири годишни” връзки между Тамплиерите и исмаилитите, към които принадлежи и сектата на хашишините.
Според хрониките Юг дьо Пайен умира на 24 Май 1136 г., на почетната възраст от 66 години. За неговото погребение Тамплиерите организират пищно шествие в Йерусалим.
Рицар от Шампан, основател е на ордена на тамплиерите и първи Велик Магистър (1118-1136 г.). Той е син на Монтини-Лагесо, граф и владетел на замъка Пайен в Шампан. Замакът бил разположен между Мери-сюр-Сен и град Троа.
Юг е посветен в рицарство някъде около 1084 - 1085 г. През 1104 г. придружава графа на Шампан и негов съименник, Юг дьо Шампан, в поклонничеството му до Йерусалим. Година по късно той се завръща във Франция и няколко години по-късно, благодарение на подкрепата от своя влиятелен приятел, Юг дьо Шампан, заедно с други осем рицари заминава за Светите земи. Юг дьо Пайен и неговите съратници се представят на крал Бодуен II, който току-що е коронясан за крал на Йерусалим, и изразяват желанието си да обезпечават сигурността на поклонниците по пътя им към Светите земи. За тази цел най-напред те издигат една огромна кула, кулата Дестроа, на пътя от Цезария към Яфа. През 1118 г. деветимата рицари основават Ордена на бедните рицари на Иисус, а през 1119 г., след като дават обет за бедност, непорочност и подчинение пред патриарха на Йерусалим, Гормон дьо Пикини, приемат името на рицари на Храма на Йерусалим или Тамплиери. До 1127 г. Юг дьо Пайен и неговите братя рицари осигуряват защитата на поклонниците по пътя им до Иерусалим. През есента на същата година, краля на Йерусалим Бодуен II и Гормон дьо Пикини решават да изпратят Юг дьо Пайен, придружен от петима други Рицари Тамплиери, при папа Хонорий II със задачата да убеди светия отец за организирането на нов кръстоносен поход или да събере колкото се може повече християнски войни за защита на Светите земи. Папа Хонорий II свиква църковен събор в град Троа, където на 14 януари 1128 г. Орденът на Тамплиерите получава своя Устав. През следващите почти две години Юг дьо Пайен посещава множество от дворовете на европейските владетели, за да осигури ново попълнение и необходимите средства за функционирането на Ордена на Храма в Светите земи. През пролетта на 1129 г. се завръща в Йерусалим, съпровождан от не безизвестния Фулк д`Анжу и своя син Тибо, който през 1136 г. Същият Тиби, който ще стане абат на цистерианския манастир Сен-Коломб дьо Санс и загива във Втория кръстоносен поход.
Под ръководството на Юг дьо Пайен рицарите постигат първите си победи в битките по границите на Йерусалимското кралство. Едновременно с това той подтиква крал Бодуен II да сключи споразумение с исмаилитския предводител Абдул Фева, като размени Тир с Дамаск. Благодарение на дискретните му преговори, са изградени т.нар. „двадесет и четири годишни” връзки между Тамплиерите и исмаилитите, към които принадлежи и сектата на хашишините.
Според хрониките Юг дьо Пайен умира на 24 Май 1136 г., на почетната възраст от 66 години. За неговото погребение Тамплиерите организират пищно шествие в Йерусалим.
Коментари
Публикуване на коментар